 Издателство: ИК "Труд", кн. 99 от поредица "Съвременни български автори" Издадена: 2008
Брой страници: 544 ISBN: 9545288590
Кратка информация за романа
При археологически разкопки младата Мария попада на находка, която я подтиква към собствени проучвания. В разплитането на загадката се включва и нейната сестра близначка Магдалена, присъединяват се и приятелите им Александър и Николай. Четиримата скоро разбират, че са взети на прицел от мощна организация, която иска тайната да бъде запазена. Опасностите няма да ги спрат, те ще тръгнат на дълго и вълнуващо пътешествие, ще посетят Перперикон и редица музеи, ще влязат в най-стария златен рудник на Балканите, ще се разминат на косъм със смъртта, за да се изкачат накрая на Исусов връх над Кърджали, където ще оставят букет от 13 рози.
Защо точно 13, и защо точно рози - това читателят ще разбере, ако тръгне заедно с героите по извивките на техния път, който повтаря пътя в Лабиринта, и който също като него след редица шокиращи разкрития води до прозрение за вечните истини в живота.
В романа "13 рози" се поставят следните въпроси: възможно ли е Исус да е бил посветен в орфическите тайнства, възможно ли е неговото учение да е носело много по-близки до орфизма послания, отколкото е прието с половин уста да се признава от някои кръгове, изследващи връзката между Орфей и Христос, какво се е случило с ранното християнство и кои са били истинските приемници на учението му, защо нашата земя е била известна като земя на еретици, каква трагедия се е разиграла в скалния град Перперикон, възможно ли е последните думи на Исус от кръста да са произнесени на тракийски и да са били отправени като предсмъртен завет към Мария Магдалина, която е била негова съпруга, майка на детето му и 13-ти апостол, възможно ли е в Археологическия музей в София да се съхранява надгробната плоча на Мария Магдалина, как е било изопачено истинското учение на Исус и каква е била ролята на Църквата... Всяко едно твърдение в книгата е потвърдено с исторически факти и сведения, като са посочени и източниците. Хипотезите са смели, но не невъзможни и читателят сам се убеждава в това, прониквайки се от огромната любов към Исус, с която е написан романът „13 рози”. Ето как самата авторка коментира забраната на романа си: "Ако ви звучи налудничаво, смея да ви уверя, че имам пълните основания да излагам на всеослушание споменатите хипотези. След като проведох задълбочен анализ на огромно количество исторически факти и писмени източници, както древни, така и съвременни /до един те са посочени в романа/, след като извърших собствени лингвистични проучвания, аз мога с чисто сърце да застана зад всяка една хипотеза, която излагам. В романа ми няма нито едно голословно твърдение. Може би затова някои са се уплашили? Идват им твърде силни тезите ми или робуват на вътрешна цензура? Не бяга ли от дискусията точно този, който чувства своята слабост?
Между впрочем, в по-голямата си част представените в романа твърдения относно възникването на християнството и грандиозната манипулация, извършена с него в ранните векове, не са мое откритие. Всеки, които е следил филмите на Viasat History и National Geographik по темата, може поне от обща култура да се съгласи с този факт. Всеизвестна е и връзката между Орфей и Христос в съзнанието на ранните християни, като тази връзка е била забелязана още преди стотина години. Първи за нея започват да говорят психолозите от кръга на Карл Густав Юнг. В своя защита ще добавя още, че макар да не съм религиозна, романът ми е написан с огромна любов към делото, словото и саможертвата на Исус, целта ми не е да разклащам устоите на вярата. Който наистина носи Исус в сърцето си с любов, а не с лицемерна набожност, няма да се почувства уязвен, защото в моя роман той е представен като най-великият човек, живял някога на земята. Но също така твърдя, при това с доказателства, че неговото велико дело е било изопачено и използвано от Църквата, това изопачаване е тръгнало още от Павел, самопровъзгласил се за апостол, и е било узаконено на Никейския събор през 325г., когато Исус Христос е бил провъзгласен за Бог. Така е била създадена цялата църковна йерархия, обслужваща в онзи момент желанието на император Константин, изразено в мотото: "Една вяра, една религия, един император", и дала в ръцете на папската институция немислима власт. Така е бил наложен един канон, който през вековете е обслужвал определени интереси, за да може определена прослойка да властва над умовете и имуществата на хората, така вместо религия на познанието и духовното прозрение е била наложена догма, един закостенял канон, който е вяра в самата вяра. Не така обаче са възприемали вярата и Исус онези от ранните християни, които казвали, че "с Истината се кощунства", че най-безогледно се налага изопачена вяра от хора, "които нямат понятие от мистерии", и които за тази своя "ерес" били преследвани най-жестоко от Църквата. Може би е време да се вслушаме най-сетне в гласа им, стигнал до нас едва преди около 50 години с откриването на гностическите евангелия край Наг Хамади, но все още заглушаван от Църквата...
Живеем вече в ХХІ век, век на високи технологии и глобална комуникация, а ни се предлага все същата безумна догма. Огледайте се. Нима виждате около нас действено въплъщение на всички онези християнски добродетели, които си остават проповядвани само на думи, колко са хората, които живеят според тях, къде е мястото на саможертвата на Христос в този наш свят, прояден от алчност, гняв, завист и всички други грехове? Не е ли вярно, че самата Църква се е превърнала в търговски холдинг?
А това е така, защото не сме усвоили най-важното, онова, което наистина е проповядвал Исус, и което е било изопачено от свещениците до неузнаваемост с тяхното примитивно тълкуване..." |