Няколко думи за мен
Обичам превратностите в живота, те ме зареждат с енергия и възможности за нови пътища.
Родена съм в гр. Варна, но от дете живея в София. Ако моите съученици от Немската гимназия в София не могат да ме разпознаят под това име (по-точно псевдоним), нека се сетят за едно тихо, слабо момиче с очила от А клас, класа на г-жа Гергина Тончева. Отдавна не съм нито тиха, нито слаба, макар и все още с очила, но и тях вече свалям при четене...
Завършила съм с отличие Техническия университет, дори работих няколко години като инженер в Института за изчислителна техника, но не се чувствах удовлетворена. Исках промяна и напуснах, търсейки пътища към сфери, по-близки до изкуството.
Започнах работа в кино-списание. Ходех по кинофестивали, пишех статии и вземах интервюта... Изкарах курс по кинознание към ВИТИЗ (сега НАТФИЗ), дори получих някаква годишна награда за добър материал, но все още не се чувствах напълно удовлетворена и исках нещо повече.
Следващата стъпка бе да завърша кинорежисура в Москва, където учих при едни от най-добрите майстори - Глеб Панфилов и Александър Митта. Заснех в СИФ "Бояна" две кратки сатирични новели ("Мъжки момчета", 1988г. и "Гаф", 1989 г.), които бяха много добре посрещнати, но точно тогава настъпиха смутните времена на прехода и киното у нас за дълги години изпадна в колапс. Мечтата ми да снимам филми пропадна...
Работих после като сътрудник в картинна галерия и редактор в списание, сътрудник в рекламна агенция и редактор в кабелна телевизия, където правех форшпани - работа интересна и занимателна: в рамките на една минута трябва да се убеди зрителят с помощта на интригуващ текст и подбрани кадри от рекламирания филм, че си заслужава той да бъде гледан... Но и "кабеларката" фалира, така че трябваше да търся нови пътища.
Тогава се сетих за уроците на моя учител Ал. Митта, който изключително много държеше на драматургията на сценария. А аз от малка можех да пиша, да рисувам, да свиря на пиано - хармонията на формите, звуците и словата никак не ми бе чужда. Това бе и причината да се насоча към кинорежисурата... И като нямах вече никаква възможност да правя филми, реших да приложа наученото от Митта и започнах да пиша - виждах и чувах историята като на филмова лента, трябваше само да я разкажа.
Първата ми книга "Третият или Реквием за един убиец" (2006г.) бе приета от първото издателство, в което я занесох, а идеята ми да изглежда като "рocket book" сложи началото на криминална поредица в "Захарий Стоянов".
Потърсих нови хоризонти в КК "Труд", където занесох втория си роман, съдържащ освен реални истории на наши знакови фигури от прехода, така и някои езотерични елементи.
В резултат на плодотворното сътрудничество с "Труд" излязоха книгите ми "Черната котка" (2007г.), "13 рози" (2008г.), "Заклинанието" (2010г.), "Трите вещици и Лабиринтът" (2011).
През месец септември 2014г. излезе от печат най-новата ми книга "Шифърът на кръста".
В процес на подготовка за печат е пътеписът ми "ALASKA. Едно българско момиче в Земята на Последната Граница", съвместен продукт с дъщеря ми Мадлен Пен.
Сега работя над поредния роман с криминален сюжет и работно заглавие "Картината".
Обичам превратностите в живота, те ме зареждат с енергия и възможности за нови пътища.
Родена съм в гр. Варна, но от дете живея в София. Ако моите съученици от Немската гимназия в София не могат да ме разпознаят под това име (по-точно псевдоним), нека се сетят за едно тихо, слабо момиче с очила от А клас, класа на г-жа Гергина Тончева. Отдавна не съм нито тиха, нито слаба, макар и все още с очила, но и тях вече свалям при четене...
Завършила съм с отличие Техническия университет, дори работих няколко години като инженер в Института за изчислителна техника, но не се чувствах удовлетворена. Исках промяна и напуснах, търсейки пътища към сфери, по-близки до изкуството.
Започнах работа в кино-списание. Ходех по кинофестивали, пишех статии и вземах интервюта... Изкарах курс по кинознание към ВИТИЗ (сега НАТФИЗ), дори получих някаква годишна награда за добър материал, но все още не се чувствах напълно удовлетворена и исках нещо повече.
Следващата стъпка бе да завърша кинорежисура в Москва, където учих при едни от най-добрите майстори - Глеб Панфилов и Александър Митта. Заснех в СИФ "Бояна" две кратки сатирични новели ("Мъжки момчета", 1988г. и "Гаф", 1989 г.), които бяха много добре посрещнати, но точно тогава настъпиха смутните времена на прехода и киното у нас за дълги години изпадна в колапс. Мечтата ми да снимам филми пропадна...
Работих после като сътрудник в картинна галерия и редактор в списание, сътрудник в рекламна агенция и редактор в кабелна телевизия, където правех форшпани - работа интересна и занимателна: в рамките на една минута трябва да се убеди зрителят с помощта на интригуващ текст и подбрани кадри от рекламирания филм, че си заслужава той да бъде гледан... Но и "кабеларката" фалира, така че трябваше да търся нови пътища.
Тогава се сетих за уроците на моя учител Ал. Митта, който изключително много държеше на драматургията на сценария. А аз от малка можех да пиша, да рисувам, да свиря на пиано - хармонията на формите, звуците и словата никак не ми бе чужда. Това бе и причината да се насоча към кинорежисурата... И като нямах вече никаква възможност да правя филми, реших да приложа наученото от Митта и започнах да пиша - виждах и чувах историята като на филмова лента, трябваше само да я разкажа.
Първата ми книга "Третият или Реквием за един убиец" (2006г.) бе приета от първото издателство, в което я занесох, а идеята ми да изглежда като "рocket book" сложи началото на криминална поредица в "Захарий Стоянов".
Потърсих нови хоризонти в КК "Труд", където занесох втория си роман, съдържащ освен реални истории на наши знакови фигури от прехода, така и някои езотерични елементи.
В резултат на плодотворното сътрудничество с "Труд" излязоха книгите ми "Черната котка" (2007г.), "13 рози" (2008г.), "Заклинанието" (2010г.), "Трите вещици и Лабиринтът" (2011).
През месец септември 2014г. излезе от печат най-новата ми книга "Шифърът на кръста".
В процес на подготовка за печат е пътеписът ми "ALASKA. Едно българско момиче в Земята на Последната Граница", съвместен продукт с дъщеря ми Мадлен Пен.
Сега работя над поредния роман с криминален сюжет и работно заглавие "Картината".
Разпространение и продажба
За съжаление намирането на романите на Никол Данева в книжарниците става все по трудно.
Някои от тях все още могат да бъдат закупени от следните он-лайн книжарници:
http://www.trud.cc
http://www.helikon.bg
Добрата новина е, че можете да четете романите ми в електронен вариант, предлагани от следните он-лайн разпространители:
http://www.biblio.bg
http://www.helikon.bg/ebooks
http://www.ciela.bg
http://www.mtel.bg/mtel-ebook
Можете да чуете откъси да закупите аудиовариант на "Третият..." и "Черната котка" тук:
http://www.audioknigi.bg/?s=%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB+%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0&submit=
Благодаря за търпението и подкрепата на всички мои читатели.
Никол Данева
Някои от тях все още могат да бъдат закупени от следните он-лайн книжарници:
http://www.trud.cc
http://www.helikon.bg
Добрата новина е, че можете да четете романите ми в електронен вариант, предлагани от следните он-лайн разпространители:
http://www.biblio.bg
http://www.helikon.bg/ebooks
http://www.ciela.bg
http://www.mtel.bg/mtel-ebook
Можете да чуете откъси да закупите аудиовариант на "Третият..." и "Черната котка" тук:
http://www.audioknigi.bg/?s=%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB+%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0&submit=
Благодаря за търпението и подкрепата на всички мои читатели.
Никол Данева
